ГМО повдигат много въпроси и около тях се водят много спорове между политици, представители на бизнеса, учени, еколози и обикновени хора, които се явяват консуматори на ГМ храни. Тези спорове текат в две посоки – от отричане на ГМО, до изказване на пълна подкрепа за тях, като всяка група е подкрепена със следните аргументи:
Аргументи ЗА ГМО:
1. Чрез генното инженерство ускоряваме производството на растения и животни с желани от нас характеристики.
2. Можем да създадем растения, които не се влияят от метеорологичните условия и да виреят на неплодородна почва, да са устойчиви на болести, на насекоми.
3. Прогнозите за следващите 50 години са, че населението на света ще се удвои. ГМХ могат да помогнат да се реши проблема с глада. (Съвсем отделен е въпросът защо все още има хора по света, които гладуват и то не защото не могат да се изхранват с традиционното селско стопанство. Проблемът е социален, а не биологичен).
4. Можем да правим растенията по-хранителни – например да създадем картофи, които да поемат по-малко мазнини при готвене или меки плодове, които ще запазват качествата си след замразяване.
5. Можем да модифицираме растения по такъв начин, че да извлечем от тях специфични лекарства, горива, масла и т.н.
6. Можем да създадем растения с различни характеристики, които те не биха развили по естествен път.
7. Много бедни семейства разчитат само на една реколта, например ориз, за да хранят семействата си. Но ориза не съдържа всички необходими за човешкия организъм вещества. Чрез генно модифициране можем да създадем ориз, който да съдържа всичко необходимо.
8. Генната технология може да отстрани лактозата от млечните продукти и хора, алергични към нея ще могат да ги консумират.
9. Чрез генно модифициране в животновъдството можем да създадем вродени ваксини и имунитет срещу определени болести.
10. Гени са се комбинирали и прехвърляли от един организъм в друг от векове. Генното инженерство е начин това да става по-бързо и по-ефикасно.
Аргументи ПРОТИВ ГМО
1. Много деца по света са развили силни алергии срещу различни храни.Възможно е като се пренася даден ген в ново растение , това да създаде нов алерген и да причини алергични реакции в податлив организъм. ГМХ трябва да минат през детайлни тестове, за да се избегне опасността да навредят.
2. Технологията на генно модифициране е сравнително нова и не бива да се разчита прекалено на нея преди да сме наясно с дълготрайните и рискове. Възможно е модифицирането на организми да има неочаквани отрицателни последици за човека.
3. Противниците се противопоставят на употребата на гени, устойчиви на антибиотици. Тези гени се използват от учените, за да се тества доколко главните модификации са инкорпорирани успешно от растението. Но критиците твърдят, че тези гени, устойчиви на антибиотици могат да се прехвърлят и в микроорганизми, които ни разболяват. Ако това се случи ние няма да разполагаме с лекарства, с които да ги преборим.
4. Самите микрооорганизми мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната среда. Възможно е организмите създадени в лабораторни условия да се държат по абсолютно непредвидим начин, попадайки в околната среда. Вирусите могат да придобиват, обменят и рекомбинират генетичен материал от трансгенни растения с голяма лекота. Това може да доведе до създаване на нови вируси.
5. Много от ГМО се патентоват, което може да увеличи цената на семената им и много фермери от Третия свят да не могат да си ги позволят. Това ще доведе до още по-голяма пропаст между бедни и богати.
6. Много производители не могат или не искат да отговорят дали продуктите им съдържат ГМ съставки или не.Потребителите имат право да знаят кои храни съдържат такива съставки и кои не.
7. Фермерите, отглеждащи реколтата си по традиционен начин не могат да са сигурни дали тя е чиста, ако на съседното поле растат ГМ организми. Поленът съвсем лесно може да пренесе генетичните модификации и по естествените растения.
8. Ако модифицирания ген , правещ едно растение устойчиво на хербициди, бъде прехвърлен случайно на някой плевел, това може да доведе до израстване на „супер плевел”.
9. Почти 40% от пазара на семена в света се притежава от 10 земеделски конгломерат. Това оставя ГМ в ръцете на много малко хора, които могат да диктуват какви видове реколти да се отглеждат, могат да се възползват от страни, чието законодателство по този въпрос не е достатъчно добро и да залеят пазарите им с некачествена и дори вредна продукция. Създаването на единно и хармонично законодателство из целия свят е много сложно, скъпо и на практика невъзможно.
10.Никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и да я променят за свое улеснение или печалба.
11. Смесването на гени от растения с гени от животни заплашват религиозната свобода. Например мюсюлмани или евреи могат съвсем несъзнателно да консумират например лук, който съдържа свински гени.
12. Екосистемата е сложна паяжина, обединяваща хората, животните и растенията. Промяната в една от частите, неизменно се отразява и върху другите.
ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ
ГМ храни се получават от или съдържат ГМО. Защитниците на ГМО казват, че храните, получени от ГМО не винаги са генетично модифицирани. Например, полученото олио от ГМ соя не се различава от произведеното от традиционната соя, защото съдържа само мастни киселини и никакви други съставки на ГМ растение. Професор Ричард Лейси, микробиолог, лекар и известна фигура в науката за храненето се изказва срещу ГМХ поради : „ ...буквално неограничените рискове за здравето, които крият. Всъщност, почти невъзможно е да се измисли опитна постановка, чрез която да се оценят ефектите за здравето от попадналите в хранителната верига ГМ храни, нито пък има каквато и да е обоснована причина от хранителен или обществен характер за тяхното въвеждане”. Противиположно мнение изказва Джанет Бейнбридж, председател на Консултанския комитет по нови храни и производствени процеси. Запитан трябва ли на човечеството да се даде избор да решава дали да яде ГМ храни, той отговаря: „Не, защото повечето хора дори не знаят какво е това ген...понякога вие просто трябва да кажете на хората кое е най-доброто за тях”.
Проблемите за здравето на хората от консумацията на ГМ храни са основно три. Първият от тях са алергичните реакции на организма. ГМО синтезирт нови, непознати за организма белтъци, заради което ГМ сортове растения са по-устойчиви на външни въздействия. Тези белтъци на практика се явяват токсични за вредителите по тях. Но освен тези белтъци в ГМ растения се синтезират и други белтъци, които не са директно токсични, но попаднали в храносмилателния тракт на човек те карат имунната система да се задейства, защото тя ги регистрира като чужди и опасни. Поради тази причина фирмата „Монсанто” беше принудена да изплати милиони долари обезщетения на хора, консумирали нейни продукти. Тъй като имунните реакции в подобни случаи се развиват много бързо, не може да има съмнение, че са в резултат на изядения преди час царевичен чипс или продукт от ГМ соя
Другият проблем е чуждият генетичен материал. Защитниците на ГМО твърдят, че ДНК от ГМО не може да ппостъпи в клетките на консуматора им, защото се разгражда от храносмилателните ензими. Италиански учени откриха, че не по-малко от 5% от внесената с храната ДНК оцелява. Същата тази ДНК е била изолирана от клетките на червата, кръвта, далака и черния дроб на изследвани лабораторни плъхове, които са хранени с ГМ царевица. Доказано е, че в резултат от взаимодействие между ДНК на консуматора и чуждата ДНК се образува смесена ДНК молекула, която става част от генома и се предава по наследство на плода. Новородените плъхове развили тежки алергични реакции и болести на храносмилателния тракт, което довело до висока смъртност. Д-р Майкъл Антонио, английски специалист по молекулярна патология, заявява: „ Създаването на ГМО включва случайно въвеждане на изкуствени комбинации от генетичен материал от несвързани организми в ДНК на гостоприемника. Това води до нарушаване на генетичната матрица с непредвидими последствия. Неочакваното произвеждане на токсични вещества в генно изменените бактерии, дрожди, растения и животни, като проблем остава неразпознат, докато не се появят здравни проблеми и опасности...Освен това...може да минат години преди да излезе на яве пълната токсичност.”
Третият проблем е методът, по който се постига модификацията на организмите. Технологията на генно модифициране е следната - чуждите гени се внасят в клетките на приемника чрез вируси, защото те имат природното свойство да вграждат своята генетична информация в тази на клетката приемник. Виръст, който носи желания ген, влиза в клетката и се вгражда в нейната собствена ДНК, но на място което той избира. Така е невъзможно да се предвиди къде точно ще се намеси вирусът в цялостния клетъчен геном. Но мястото на вграждане е особено важно, защото активността на гените зависи от точното им положение спрямо всеки останал ген. Всяка промяна в това положение води до промяна на активността на множество гени. Това може да засегне не само определени тъкани, а и целия организъм. Самият вирус не се размножава, а просто променя взаимното местоположение на клетъчните гени, която промяна води до злокачествена промяна на клетката. Проблемът за изследване на този процес при хората е в това, че между момента на проникване на вируса в клетката и измененията на клетка може да минат години, както е с вируса на СПИН. Причината за това е, че организмът разполага с механизми за защита, но когато поразените от вируса клетки са много, защитните сили отслабват и трансформацията на тъканите може да се развива безпрепятсвено. Именно поради времевия период не може да се направи връзка между различни заболявания и ГМ храна, особено ако не сме знаели, че се храним с такива продукти. За да се предвиди какви ще са последствията за човешкия организъм от консумацията на ГМ храна, трябва да се направи анализ на голяма популация от хора, за дълиг период от време, например 10 години, в рамките на дадена територия и при събиране на детайлна информация. Това сега вече е невъзможно, защото ГМО са разпространени в различна степен по цялата планета. Поради това производителите на ГМ хани казват, че няма регистрирани трайни вреди от консумацията им. Но тези вреди няма как да бъдат доказани вече.