Шест страни отглеждат почти всички комерсиални ГМ растения в света: САЩ-54%, Аржентина – 18%, Бразилия – 11%, Канада – 6%, Индия – 4%, Китай – 3%. В Източна Европа на първо място е Румъния, където се отглежда ГМ царевица.
През 2000 година „Грийнпийс” публикува списък с компаниите, в чиито продукти са открити ГМО. Ето някои от тях: напитки на Coca-Cola и Pepsi, шоколадови изделия на компаниите Hereshley’s, Mars, Cadbury, Nestle, ориз Uncle Bens, сухи подправки Kollogg’s , супи Campbell, сосове Knorr, чай Lipton, бисквити Parmalat, детски храни на компаниите Nestle и Similac.
Генно модифицираните организми в България
През 1996 г. компаниите „Монсанто”, „Новартис” и „Пионер” внасят семена и изграждат първите опитни полета с ГМ растения, предимно царевица, в България. През 1999 г. на 300 декара са произведени ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн. „Монсанто” получава разрешение от Съвета за безопасна работа с генно изменени висши растения за тези полеви опити при условие, че продукцията ще бъде изнесена от страната. Но повечето производители не знаят за това условие и я дават на своите животни или продават на „Амилум” - завод за нишесте и други царевични продукти в Разград. От статистиката знаем, че за последните десетина години в България смъртността скочи неколкократно, заболелите от рак са над 250 000, а с психични проблеми са около 20% от населението. Дали това е последствие от влизането на ГМО в страната или не ? Сега не може да се твърди нищо с точност, но може би в бъдещето ще узнаем отговора. И вероятността да има връзка между двете събития не е малка.
В България през 2005 година е приет Закон за генетично модифицираните организми. Този закон урежда обществените отношения, свързани с работата с ГМО в контролирани условия; освобождаването им в околната среда; пускането на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставки на продукти; пренасянето на ГМО; вноса, износа и транзита на ГМО. Отговорните институции за прилагане на закона са МОСВ и МЗГ по отношение освобождаването на ГМО в природата и отглеждането на ГМ култури, а МЗ по отношение на ГМО в храните. Това разделение на функциите между различните институции създава възможности за прехвърляне на отговорностите, което превръща прилагането на закона в истинско предизвикателство. През пролетта на 2007 има опит законът да бъде либерализиран, но нито една парламентарна група не приема предложението. Така за сега нашият закон е един от най-добрите в ЕС, но проблемът е с контролът, който трябва да извършва МЗ чрез РИОКОЗ, които се оправдават, че няма ресурс и средства за изследване на продуктите за наличие на ГМО. По информация от МЗГ издадените разрешителни за ГМ царевица за 2000г са 190 000 дка, за 2001 64 000 дка, 2002 - 22 000 дка, 2003 - 21 195 дка. За 2007 г. няма нито едно разрешително, издадено за отглеждане на ГМ култури и производство на продукти от ГМО.
По официални данни на българският пазар няма ГМО. Това може да се допусне в следствие на действащото законодателство. Няма и издадени разрешителни за отглеждане на ГМО и производство на продукти от тях. Но дали в действителност не си хапваме от тези продукти тайно, полека, но сигурно? Защото такива продукти се внасят от САЩ, Аржентина, Бразилия и други страни и е много вероятно българите да консумират ГМ храни , внесени отвън. Над 50% от соята и 75% от царевицата в САЩ е ГМ, така че почти всяка пратка със соя, царевица и рапично семе от САЩ и Канада би могла да съдържа ГМ продукти. Пристигнала в България пратката може да се използва за фураж или да се извлече соев лецитин или рапично масло. Така потенциално ГМО могат да се намират в 60% от преработените храни. От организацията „За земята” са направили изследване на варненския пазар. Оказало се, че във Варна са намерени много царевични и соеви продукти, продукти на сладкарството, както и кайма с ГМО. Според българското законодателство всички храни, в чиито състав има ГМ продукти, трябва да се пускат на пазара задължително с етикет, на който да фигурира търговското наименование на продукта и указанието: „Този продукт съдържа генно модифицирани организми”. Задължителни са още името и адреса на лицето, отговорно за пускането на ГМО на пазара – производител, вносител или дистрибутор. На потребителят трябва да се укаже и достъпът до регистъра на издадените разрешителни за пускане на ГМО на пазара, създаден и поддържан в електронен вид от МЗГ. Подобни храни по магазините обаче не могат да се видят. Резултатите, които предоставят сдружение „За земята” показват, че никъде на етикета на откритите от тях продукти, не е обявено наличието на ГМО. Това е в разрез с българското законодателство, защото според действащите норми не е разрешено да се продават храни с ГМО съставки, а в Европа наличието им задължително се обявява, когато съдържанието на ГМО е повече от 0, 09%.
В България до 2007 година има 5 общини, които са се обявили за „Община , свободна от ГМО” – Кърджали, Иваиловград, Баните, Сатовча и Златица.
Какво мислят европейците за храните, съдържащи ГМО?
По данни от Евробарометър около 95% от европейците искат да имат право на избор, 86% искат да знаят повече преди да консумират ГМ храни, а 71% просто не желаят ГМ храни. Благодарение на натиска на потребителите срещу ГМО много супермаркети като WaiMart – Германия, Coop – Швейцария, Tesko – Великобритания вече забраниха ГМ продукти по своите щандове. В Австрия през април 2000г една четвърт от населението над 18 г. иска забрана на ГМ храни. В Хърватия проучване през януари 2002г показва, че 75,5% от хората не искат да консумират ГМ храни и 80,7% поддържат закона за забрана на ГМ храните. В Чехия проучване на група чешки телевизии и радиостанции показва, че 99% от хората не желаят ГМ храни да се продават в страната. През ноември 2000г проучване на Nordic Industrial Fund в Дания, Финландия и Норвегия показва, че пазарно предимство имат продуктите без ГМ съставки. 34% от германците смятат че генното инженерство носи полза за селското стопанство и хранителната промишленост. Проучване през март 2001 в Италия показва, че 67% от хората са против използването на ГМО в селското стопанство. В Словакия и Полша съответно 79 и 84% искат стриктно етикиране, като почти същите проценти предпочитат натуралните пред ГМ храни. Повече от половината французи имат резерви към ГМ храни, а 91% казват, че не получават задоволителна информация. Проучване в Испания от 2001г показва, че 53% от хората смятат постиженията на генното инженерство за опасни за околната среда, а 49% - опасни за хората. 92% считат етикирането за задължително. В Обединеното кралство 50% отхвърлят категорично консумацията на ГМ храни. До края на 2006 г. 236 региона и 4500 общини и общности са се обявили за зони свободни от ГМО. Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Полша, Унгария и Словения наложиха забрана върху използването на ГМО. С такова намерение са Кипър, Япония, Нова Зеландия, Мексико.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Не може с лека ръка да се отхвърлят достиженията на науката. Но е безумие да се позволи неконтролирано и без достатъчно изследвания масово въвеждане на ГМО. Рискове има и ще отнеме десетилетия, а може би и векове , за да бъдат оценени. Да се надяваме, че човечеството ще подходи с необходимия разум, без глупава предубеденост поради липса на информация и без сляп възторг от технологията. Важно е да не се повтарят грешки от миналото, чиито катастрофални последици се признават днес – ядреното замърсяване, глобалното затопляне, токсичните ефекти от различни химически продукти като хербециди и пестициди, различни лекарства, които се оттеглят от употреба поради опасните си странични ефекти. Във всеки от тези случаи негативните ефекти се е проявил след време. Така може би ще стане и с ГМО, но страшното е, че отрицателните последствия ще са необратими. Защото радиоактивният стронции си има период на полуразпад, регионът на Чернобил след достатъчно дълго време може да е най-чистото място на света, дори пластмасата се разпада, но генетичното замърсяване е необратимо, защото се самовъзпроизвежда. На полетата в България където е отглеждана ГМ царевица на „Монсанто” и сега си пораства същата царевица, само че като плевел, но такъв на който нищо не му влияе.И както казва професор Джеймс Уотсън, един от създателите на молекулярната биология: „ Ние не можем да играем ролята на Господ. ”. За това от жизнено значение е да предпазим себе си, нашите деца, бъдещите поколения и околната среда.
ГМ технология има своето място в развитието на човечеството. Но това място трябва да е изключително ограничено, иключително при лабораторни условия и под изключително стриктен контрол. Жалко е, че технологиите на генното инженерство се използват от определени хора за бизнес, от който се печелят милиарди долари. Но това ще е за сметка на здравето на хората и живота на планетата. Джери Мандър, в статията си „С лице към идващата вълна”, казва: „ Дори за спечелилите големите пари това е все едно да спечелиш на покер на борда на „Титаник”.
След казаното всеки може да направи избора си в зависимост от това дали е оптимист експериментатор или консервативен песимист. Друг е въпросът дали някой ще ни даде тази възможност и дали вече не е избрал вместо нас и някой ден няма да се окажем в „чудната градина”.